15 нояб. 2012 г., 22:48

Любов като кафе

1.4K 1 2

 

Обичта ни не е черно кафе,

тя е нежна шоколадова мока.

Ухае приятно и останем ли насаме,

се справям ... доколкото мога.

Давим се в сладост от чист карамел,

правим нежна любов под звездите.

Ти си дързък, рязък и смел,

но въпреки всичко си от добрите.

Носиш черно, ухаеш на канела и мед,

носиш винаги свежест със себе си.

Рано ме будиш, когато съм с теб,

с своите хиляди чувствени смесици.

Хората говорят, шушукат, препират,

с тебе сме били истински грешници,

какво да ти кажа - те не разбират

любовта ни с вкус на лешници...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина усетих уханията!! Браво, разкошно е
  • Мммм, какъв аромат от чувства има в твоето откровение!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....