Обичта ни не е черно кафе,
тя е нежна шоколадова мока.
Ухае приятно и останем ли насаме,
се справям ... доколкото мога.
Давим се в сладост от чист карамел,
правим нежна любов под звездите.
Ти си дързък, рязък и смел,
но въпреки всичко си от добрите.
Носиш черно, ухаеш на канела и мед,
носиш винаги свежест със себе си.
Рано ме будиш, когато съм с теб,
с своите хиляди чувствени смесици.
Хората говорят, шушукат, препират,
с тебе сме били истински грешници,
какво да ти кажа - те не разбират
любовта ни с вкус на лешници...
© Надежда Кръстева Все права защищены