Nov 15, 2012, 10:48 PM

Любов като кафе

  Poetry » Love
1.4K 1 2

 

Обичта ни не е черно кафе,

тя е нежна шоколадова мока.

Ухае приятно и останем ли насаме,

се справям ... доколкото мога.

Давим се в сладост от чист карамел,

правим нежна любов под звездите.

Ти си дързък, рязък и смел,

но въпреки всичко си от добрите.

Носиш черно, ухаеш на канела и мед,

носиш винаги свежест със себе си.

Рано ме будиш, когато съм с теб,

с своите хиляди чувствени смесици.

Хората говорят, шушукат, препират,

с тебе сме били истински грешници,

какво да ти кажа - те не разбират

любовта ни с вкус на лешници...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина усетих уханията!! Браво, разкошно е
  • Мммм, какъв аромат от чувства има в твоето откровение!Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...