25 мая 2011 г., 19:29

Любов като магаре 

  Поэзия » Юмористическая
1653 0 30

Любов като магаре

                                 „ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“

                                                             По Настрадин Ходжа

Тази моя любов

е същинско магаре.

Слуша своя си зов-

ни се води, ни кара.

 

Ту реве, ту мълчи,

ту ръка ти целува.

Но тез дълги уши

въобще не те чуват.

 

Бог да пази сред мост

да я ръчкаш да тръгне!

Но те милва със нос,

щом те види посърнал.

 

В ден реве, в нощ, в зори,

рита, както завари.

На шега удари-

става дваж по –магаре!

 

Тръни? Хапва ги с кеф

и си маха опашка.

Но не ще ти даде

и насън да я яхкаш!

 

Дресировка? Ами!

С глад урок? Невъзможно!

Ще останеш самин

като Настрадин Ходжа...

 

Но щом тази любов

не е ясна зорница

  (или звездица, речица, зеница и т.н.-за справка виж сектор „любовни.)

дали аз не съм...(оф!)

баш бая магарица?!?

 

http://www.youtube.com/watch?v=HqThe_xrB3k&feature=share

 

П.п. Дълго се чудих дали да сложа този бисер в любовните или в  хумористичните. Също като маймуната, дето се чудела дали да се присъедини към групата на красивите, или към тази на умните, нали била и умна, и красива...

 

На всички, които се усмихнаха, ЛЕКА и ВЕСЕЛА ВЕЧЕР!

Gaudeamus igitur :););)

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??