Любов като магаре
Любов като магаре
„ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре.
Слуша своя си зов-
ни се води, ни кара.
Ту реве, ту мълчи,
ту ръка ти целува.
Но тез дълги уши
въобще не те чуват.
Бог да пази сред мост
да я ръчкаш да тръгне!
Но те милва със нос,
щом те види посърнал.
В ден реве, в нощ, в зори,
рита, както завари.
На шега удари-
става дваж по –магаре!
Тръни? Хапва ги с кеф
и си маха опашка.
Но не ще ти даде
и насън да я яхкаш!
Дресировка? Ами!
С глад урок? Невъзможно!
Ще останеш самин
като Настрадин Ходжа...
Но щом тази любов
не е ясна зорница
(или звездица, речица, зеница и т.н.-за справка виж сектор „любовни.)
дали аз не съм...(оф!)
баш бая магарица?!?
http://www.youtube.com/watch?v=HqThe_xrB3k&feature=share
П.п. Дълго се чудих дали да сложа този бисер в любовните или в хумористичните. Също като маймуната, дето се чудела дали да се присъедини към групата на красивите, или към тази на умните, нали била и умна, и красива...
На всички, които се усмихнаха, ЛЕКА и ВЕСЕЛА ВЕЧЕР!
Gaudeamus igitur :););)
© Петя Божилова All rights reserved.
Благодаря на всички!
