22 янв. 2018 г., 22:29

Любов, която остава

1.2K 17 27

Когато първата любов от теб си тръгне,

ти мислиш си, че скоро ще умреш

и нещо счупено остава в тебе вътре,

сълзите не успяваш да ги спреш.

 

Ти мислиш – няма вече да тече по ноти

животът ти и няма да летиш…

Но дишаш. Тялото ти пак добре работи.

И някак продължаваш да вървиш.

 

След тази обич ще се учиш да обичаш.

Ще срещаш други ласкави ръце.

За тях ще мислиш и дори към тях ще тичаш,

но първата ще ти е на сърце.

 

Ще разбереш, че има, има даже много

любов, която ти да споделиш.

Една любов, обаче, в тебе ще остане.

В годините за нея ще болиш.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прегръщам те, Албенче и ти благодаря от дъното на душата си!
  • И аз мисля като Роберт. Поздравявам те за стойностния стих, Веси!В любими.
  • Руми, Доче, Роби, благодаря ви, че се спряхте отново при мен, приятели! Вашата неизменна подкрепа е изключително ценна за мен! Бъдете здрави!
  • Първата любов е най-чистата, най-запомнящата се!...Чудесен стих!...
    Браво, Веси!...
  • Нежни думи за една чиста, първа любов.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...