22.01.2018 г., 22:29 ч.

Любов, която остава 

  Поезия
928 17 27

Когато първата любов от теб си тръгне,

ти мислиш си, че скоро ще умреш

и нещо счупено остава в тебе вътре,

сълзите не успяваш да ги спреш.

 

Ти мислиш – няма вече да тече по ноти

животът ти и няма да летиш…

Но дишаш. Тялото ти пак добре работи.

И някак продължаваш да вървиш.

 

След тази обич ще се учиш да обичаш.

Ще срещаш други ласкави ръце.

За тях ще мислиш и дори към тях ще тичаш,

но първата ще ти е на сърце.

 

Ще разбереш, че има, има даже много

любов, която ти да споделиш.

Една любов, обаче, в тебе ще остане.

В годините за нея ще болиш.

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те, Албенче и ти благодаря от дъното на душата си!
  • И аз мисля като Роберт. Поздравявам те за стойностния стих, Веси!В любими.
  • Руми, Доче, Роби, благодаря ви, че се спряхте отново при мен, приятели! Вашата неизменна подкрепа е изключително ценна за мен! Бъдете здрави!
  • Първата любов е най-чистата, най-запомнящата се!...Чудесен стих!...
    Браво, Веси!...
  • Нежни думи за една чиста, първа любов.
  • Има една любов, която си намира местенце вътре в нас и остава! А ти, Веси, толкова добре си я описала! Поздрав!
  • Много ти благодаря, приятелю! Сърдечни поздрави!
  • Първата любов никога не се забравя Еси !!! Поздравления за прекрасното стихче.
  • Вили, Хари, благодаря ви, приятели!
  • Здравей, Веси
    Крисиво и истинско.
    Поздрави. Прегръщам те.
  • Без думи!Прекрасно и чувствено!
  • Скъпи приятели, благодаря ви за вниманието към скромния ми стих. Милите ви думи стоплят сърцето ми и са мехлем за душата ми! Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Мила Веси, прегръщам те! Сърдечни поздравления! Докосна ме... и навлезе в душата ми много на дълбоко, толкова е истинско и е така...Човек винаги трябва да е отворен за любовта, за щастието, и когато успее да съгради с някой здрава връзка, която е искрена и само търси щастие...тогава любовта остава, каквото и да се случи във времето...И когато я срещнем разбираме значението на щастието, на всичко - любовта е щастие, един вечен миг, птиче което лети свободно...но именно тогава разбираш, че обичаш и че тази любов остава, въпреки всички трансформации през минава и ние заедно с нея...
  • Така е!
  • Без коментар,поздравления
  • Както е казано - първата любов не се забравя. Поздрави, Еси!
  • Нареждам се сред харесващите... Поздравче, Еси!
  • Стопли ме стихът ти, миличка!
  • Първата и последна, когато е истинска-не се съжалява! Сърцето така повелява, приема съдбата, каква да е! Поздрави!
  • Защото е чиста и непорочна,Веси...Не зная защо има мнение,че не бива да се жениш за нея,защото винаги ще са ти отворени очите към света-дали няма по-хубава,по-добра,по-кадърна,докато някой опитал много,видял,разбрал и .....избрал със опита си най-най-добрата...И все пак е съдба!
  • Невероятно точен стих. И въздействащ.
    Твоите стихове са безценни, Еси, защото са кадри от реалността.
    Изкуство е да се пише така. Подравявам те!
  • Много искрен и истински стих, Веси!
  • Така е, Веси. Всеки го е изпитал...
  • Първата любов
    понякога ни казват
    че е стара
    но първата любов
    в сърцата е
    и никога не се забравя.
  • Силно! Еси, поздрав!
  • Веси!!!
  • Първата голяма любов е голяма работа, освен ако не се ожениш за нея....?! Ха-ха-ха....Веси, сериозно, стиха ти е хубав, искрен и топъл! Поздрав!
Предложения
: ??:??