И сякаш си приличаме, но чужди

лица се срещат ден след ден.

Пребледнели от любовни нужди, 

не беше истинско това за мен.

И сякаш нощните ми стъпки,

тихо щом прибирах се в дома,

не помогнаха за мойте кръпки,

зашиващи поредната лъжа. 

Лъжа любовна я наричах, 

но това не бе успокоение.

От нея страдам, а обичах,

за жалост без удовлетворение.

И сякаш чакам те отново,

всичко да си е като преди,

но в спомена за теб до скоро,

убиха ми се и последните мечти.

*Видях живота ни напред сами...