Любов ли бе?
481
0
0
И сякаш си приличаме, но чужди
лица се срещат ден след ден.
Пребледнели от любовни нужди,
не беше истинско това за мен.
И сякаш нощните ми стъпки,
тихо щом прибирах се в дома,
не помогнаха за мойте кръпки,
зашиващи поредната лъжа.
Лъжа любовна я наричах,
но това не бе успокоение.
От нея страдам, а обичах,
за жалост без удовлетворение.
И сякаш чакам те отново,
всичко да си е като преди,
но в спомена за теб до скоро,
убиха ми се и последните мечти.
*Видях живота ни напред сами...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Михайлова Всички права запазени
