Днес съм висулка.
Топя се от твоите думи,
а после замръзвам.
И сълзите ми,
малки висулчени,
под стрехата увисват
на ледени възелчета.
Днес съм зимна.
И лъчите болезнено
в мене се смеят.
Всяко твое дихание,
всяка твоя погалена струна
ме затоплят
и потичам на перли.
© Павлина Гатева Все права защищены