Любов ли е, когато се родиш
и две ръце със трепет те обгърнат?
Когато с първи стъпки неуверено вървиш
и има кой да те поеме и прегърне?
Любов е! Най-силната! На мама!
Не може с друга да се замени!
Живот … от любовта на двама.
Орисвам всеки чувството да наследи…
Любов ли е, когато оня поглед, синия,
те милва от последния учебен чин?
Разбира се, това е друга химия,
Миг несподелен, незабравим…
Училищна любов! И първа тръпка!
Във всеки скрита е една такава!
Подобно розовата пъпка,
цъфти и бързо прецъфтява.
Любов ли е, когато мокри от дъжда
загърната е тя под връхната му дреха?
А разделени ли са, мъничка сълза
търкулва се и трескаво го търси за утеха…
Любов е! Магична! Жива! Споделена!
За някои пък малко старомодна…
Макар мнозина да не вярват в нея,
облечена в любов съм най- свободна!
Любов ли е, когато с изкривени пръсти
на твоето момче погалиш бялата коса?
А в погледа под веждите му гъсти
все още пари оная, първата искра?
Любов е! Чиста и неостаряваща!
Светът към теб е винаги длъжник!
Прощаваща и мъдра, и прераждаща.
Бъди чрез оня първи детски вик!
© Даниела Виткова Все права защищены