Любов ли е, когато се родиш

и две ръце със трепет те обгърнат?

Когато с първи стъпки неуверено вървиш

и има кой да те поеме и прегърне?

Любов е! Най-силната! На мама!    

Не може с друга да се замени!

Живот … от любовта на двама. 

Орисвам всеки чувството да наследи…

Любов ли е, когато оня поглед, синия,

те милва от последния учебен чин?

Разбира се, това е друга химия,

Миг несподелен, незабравим…

Училищна любов! И първа тръпка!

Във всеки скрита е една такава!

Подобно розовата пъпка,

цъфти и бързо прецъфтява.

Любов ли е, когато мокри от дъжда

загърната е тя под връхната му дреха?

А разделени ли са, мъничка сълза

търкулва се и трескаво го търси за утеха…

Любов е! Магична! Жива! Споделена!  

За някои пък малко старомодна…

Макар мнозина да не вярват в нея,                                

облечена в любов съм най- свободна!

Любов ли е, когато с изкривени пръсти

на твоето момче погалиш бялата коса?

А в погледа под веждите му гъсти

все още пари оная, първата искра?

Любов е! Чиста и неостаряваща!

Светът към теб е винаги длъжник!

Прощаваща и мъдра, и прераждаща.

Бъди чрез оня първи детски вик!