12 мар. 2021 г., 07:41

Любов ми подари

784 0 2

За любов такава, сърцето си отворих знам.

Заради любов такава, вече зная, че не ще остана сам.

Ти ми даде, лъч надежда, когато бях изгубил себе си във самота. 

Ти ми даде нещото което, аз не бях изпитвал   досега.

 

Това нарича се любов.

Но не каква да е, а истинска, сякаш е от книгите разказана поне.

Любов която, нас ни промени.

Любов която е лишена от лъжи.

 

Ти любима моя си виновна за това.

Виновна си защото, аз изпитах любовта.

Не знам за теб, но моето сърце е живо.

Живо е и бие зарад теб.

 

Ден след ден все повече те аз обичам.

Но ще дойде ден във който пръстен ще ти подаря и на теб в любов ще се обричам.

Само трябва двамата да сме така, както от мига, когато с теб се запознахме и пламна любовта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...