За любов такава, сърцето си отворих знам.
Заради любов такава, вече зная, че не ще остана сам.
Ти ми даде, лъч надежда, когато бях изгубил себе си във самота.
Ти ми даде нещото което, аз не бях изпитвал досега.
Това нарича се любов.
Но не каква да е, а истинска, сякаш е от книгите разказана поне.
Любов която, нас ни промени.
Любов която е лишена от лъжи.
Ти любима моя си виновна за това.
Виновна си защото, аз изпитах любовта.
Не знам за теб, но моето сърце е живо.
Живо е и бие зарад теб.
Ден след ден все повече те аз обичам.
Но ще дойде ден във който пръстен ще ти подаря и на теб в любов ще се обричам.
Само трябва двамата да сме така, както от мига, когато с теб се запознахме и пламна любовта
© Борислав Александров Всички права запазени