Mar 12, 2021, 7:41 AM

Любов ми подари

  Poetry » Love
789 0 2

За любов такава, сърцето си отворих знам.

Заради любов такава, вече зная, че не ще остана сам.

Ти ми даде, лъч надежда, когато бях изгубил себе си във самота. 

Ти ми даде нещото което, аз не бях изпитвал   досега.

 

Това нарича се любов.

Но не каква да е, а истинска, сякаш е от книгите разказана поне.

Любов която, нас ни промени.

Любов която е лишена от лъжи.

 

Ти любима моя си виновна за това.

Виновна си защото, аз изпитах любовта.

Не знам за теб, но моето сърце е живо.

Живо е и бие зарад теб.

 

Ден след ден все повече те аз обичам.

Но ще дойде ден във който пръстен ще ти подаря и на теб в любов ще се обричам.

Само трябва двамата да сме така, както от мига, когато с теб се запознахме и пламна любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...