Mar 12, 2021, 7:41 AM

Любов ми подари

  Poetry » Love
785 0 2

За любов такава, сърцето си отворих знам.

Заради любов такава, вече зная, че не ще остана сам.

Ти ми даде, лъч надежда, когато бях изгубил себе си във самота. 

Ти ми даде нещото което, аз не бях изпитвал   досега.

 

Това нарича се любов.

Но не каква да е, а истинска, сякаш е от книгите разказана поне.

Любов която, нас ни промени.

Любов която е лишена от лъжи.

 

Ти любима моя си виновна за това.

Виновна си защото, аз изпитах любовта.

Не знам за теб, но моето сърце е живо.

Живо е и бие зарад теб.

 

Ден след ден все повече те аз обичам.

Но ще дойде ден във който пръстен ще ти подаря и на теб в любов ще се обричам.

Само трябва двамата да сме така, както от мига, когато с теб се запознахме и пламна любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...