viktordimitrof (Виктор Димитров) viktordimitrof (Виктор Димитров)
6
26 мая 2013 г., 16:44  

Любов моя

873 0 0

Любов моя,

мое движещо се  тяло,

моят глас търси

своето собствено ридание...

Моя горчивина!

Моята болка расте...

Ние спряхме времето!

Ние не знаем как да умрем!

И се раждаме, родени сме

в нашата мъка,

Любов моя,

моя сива птицо!

Hие сме  далеч един от друг!

Любов моя,

мой възел на страданието,

мой извор на нежността,

мой кораб на мъченията...

Това море не лекува,

това небе няма въздух!

Ние спряхме вятъра!

Ние не знаем как да плуваме!

И умираме, умираме

бавно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Димитров Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9