Любов моя,

мое движещо се  тяло,

моят глас търси

своето собствено ридание...

Моя горчивина!

Моята болка расте...

Ние спряхме времето!

Ние не знаем как да умрем!

И се раждаме, родени сме

в нашата мъка,

Любов моя,

моя сива птицо!

Hие сме  далеч един от друг!

Любов моя,

мой възел на страданието,

мой извор на нежността,

мой кораб на мъченията...

Това море не лекува,

това небе няма въздух!

Ние спряхме вятъра!

Ние не знаем как да плуваме!

И умираме, умираме

бавно...