26.05.2013 г., 16:44  

Любов моя

871 0 0

Любов моя,

мое движещо се  тяло,

моят глас търси

своето собствено ридание...

Моя горчивина!

Моята болка расте...

Ние спряхме времето!

Ние не знаем как да умрем!

И се раждаме, родени сме

в нашата мъка,

Любов моя,

моя сива птицо!

Hие сме  далеч един от друг!

Любов моя,

мой възел на страданието,

мой извор на нежността,

мой кораб на мъченията...

Това море не лекува,

това небе няма въздух!

Ние спряхме вятъра!

Ние не знаем как да плуваме!

И умираме, умираме

бавно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...