21 янв. 2012 г., 13:04

Любов на заем

1.3K 0 5

Ако вятърът спре въздушните маси,

тогава няма да усещам твоята любов,

когато слънцето светлината угаси,

за последен сън ще бъда готов.

 

Какво още ми трябва да те забравя,

полезен ли ще е някакъв урок,

времето бавно спомените заравя,

а пък и то е с неопределен срок.

 

В мислите ми няма място за друга,

ти предплати завинаги наема,

любовта си не ти дадох за услуга –

затова изпълни дълга и върни заема.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едва ли ще върне заема, но все някоя друга ще я измести!
  • Хубаво е
  • ........!
  • След като си дал любов се предполага,че някой ден ще си я върнеш.Пожелавам ти да откриеш онази истинската и взаимна любов,да си обичан и да бъдеш много щастлив.

    Поредният ти прекрасен стих!!!
  • Интересно пишеш...!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...