Любов на заем
Ако вятърът спре въздушните маси,
тогава няма да усещам твоята любов,
когато слънцето светлината угаси,
за последен сън ще бъда готов.
Какво още ми трябва да те забравя,
полезен ли ще е някакъв урок,
времето бавно спомените заравя,
а пък и то е с неопределен срок.
В мислите ми няма място за друга,
ти предплати завинаги наема,
любовта си не ти дадох за услуга –
затова изпълни дълга и върни заема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
