17 сент. 2007 г., 23:07

Любов, Надежда, Вяра

846 0 12
Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!

Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!

Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.

Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.

Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.

От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.

Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.

Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.

Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.

Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"

Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.

Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички за хубавите думи - свети и пожелания! Възвръщате ми надеждата!
    Весна, София - мъдростта, изглежда не ме долюбва: откакто съм се пръкнал на земята, все глупости ми се въртят в главата!
    Пинче, не може само смях да се прави. Който не се смее никога е нещастен, но който пък непрекъснато се смее - е глупав. Както и твоите стихове са с огромен диапазон на чувствата и настроенията!
  • стихът носи твоята марка- АНГАР.

    но вече си ни разглезил,
    и от теб очакваме все да ни разсмиваш...

    може би затова пък ФИНАЛЪТ ти е разбиващо добър
    и неочакван!!!*
  • И трите да са винаги до теб!!!
  • О,не, огледай се!
    Надежда някъде се е покрила!
  • А майка им София, защо забравяш ти?
    Я бързо потърси я ! /пък после ми пиши.../
    ПОЗДРАВ от ПРИЯТЕЛ!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...