Sep 17, 2007, 11:07 PM
Любов, Надежда, Вяра
Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!
Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.
Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.
Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.
От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.
Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.
Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.
Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.
Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"
Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.
Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!
Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.
Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.
Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.
От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.
Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.
Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.
Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.
Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"
Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.
Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
стихът носи твоята марка- АНГАР.
но вече си ни разглезил,
и от теб очакваме все да ни разсмиваш...
може би затова пък ФИНАЛЪТ ти е разбиващо добър
и неочакван!!!* -
И трите да са винаги до теб!!!
-
О,не, огледай се!
Надежда някъде се е покрила! -
А майка им София, защо забравяш ти?
Я бързо потърси я ! /пък после ми пиши.../
ПОЗДРАВ от ПРИЯТЕЛ!!! -
Както няма, няма, изведнъж - пак има! Споко! Без разнообразието сме за никъде, Ангар!
-
Има смисъл в стиховете ти,а те са прекрасни!
-
Има смисъл,дори във нищото!!!
Поздрав за хубавия стих! -
Не се заблуждавай, и трите остават с нас до края!
-
Прочетох стихотворението ти на един дъх. Но финалният песимизъм не ти отива!
-
Прекрасно стихотворение!
-
Винаги има смисъл,стига да го потърсим!
Разкошен стих,както останалите твои!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Весна, София - мъдростта, изглежда не ме долюбва: откакто съм се пръкнал на земята, все глупости ми се въртят в главата!
Пинче, не може само смях да се прави. Който не се смее никога е нещастен, но който пък непрекъснато се смее - е глупав. Както и твоите стихове са с огромен диапазон на чувствата и настроенията!