Любов, Надежда, Вяра
Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!
Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.
Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.
Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.
От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.
Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.
Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.
Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.
Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"
Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.
Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!
Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!
Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.
Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.
Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.
От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.
Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.
Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.
Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.
Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"
Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.
Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!
© Ангел Чортов All rights reserved.
