17.09.2007 г., 23:07

Любов, Надежда, Вяра

848 0 12
Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!

Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!

Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.

Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.

Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.

От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.

Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.

Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.

Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.

Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"

Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.

Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички за хубавите думи - свети и пожелания! Възвръщате ми надеждата!
    Весна, София - мъдростта, изглежда не ме долюбва: откакто съм се пръкнал на земята, все глупости ми се въртят в главата!
    Пинче, не може само смях да се прави. Който не се смее никога е нещастен, но който пък непрекъснато се смее - е глупав. Както и твоите стихове са с огромен диапазон на чувствата и настроенията!
  • стихът носи твоята марка- АНГАР.

    но вече си ни разглезил,
    и от теб очакваме все да ни разсмиваш...

    може би затова пък ФИНАЛЪТ ти е разбиващо добър
    и неочакван!!!*
  • И трите да са винаги до теб!!!
  • О,не, огледай се!
    Надежда някъде се е покрила!
  • А майка им София, защо забравяш ти?
    Я бързо потърси я ! /пък после ми пиши.../
    ПОЗДРАВ от ПРИЯТЕЛ!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...