17.09.2007 г., 23:07

Любов, Надежда, Вяра

854 0 12
Любов, Надежда, Вяра -
това са три сестри.
Със мен и трите бяха
сърдечни и добри!

Обичаше ме Вяра,
но аз я проиграх -
това, в което вярвах,
намразих и презрях!

Надеждата, и нея,
я губех всеки ден,
но тя - добра и плаха -
се връщаше при мен.

Ако пристигне вечер,
стои до сутринта;
ако пристигне заран -
стои до вечерта.

Понякога я пъдех,
"измамна" я наричах,
но после я приемах,
защото я обичах.

От всички най-капризна
сестра бе Любовта.
Живееше с богати,
при властниците тя.

Познавах я отчасти,
когато, много рядко,
при своите сестрици
се вясваше за кратко.

Когато свойте мили
сестрици посети,
докато ги очаква,
тя с мен ще поседи.

Тя казваше: "- Обичай
ти моите сестрички!
Те двете са невинни,
наивни и добрички.

Че ако ги прокудиш
и ако ги обидиш -
и мене ще загубиш
и няма да ме видиш!"

Къде отиде Вяра?
Стопи се без следа.
Надеждата угасна,
изчезна Любовта.

Коя последна мисъл
сърцето ми обхвана?
Че всичко е напразно,
че в нищо смисъл няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички за хубавите думи - свети и пожелания! Възвръщате ми надеждата!
    Весна, София - мъдростта, изглежда не ме долюбва: откакто съм се пръкнал на земята, все глупости ми се въртят в главата!
    Пинче, не може само смях да се прави. Който не се смее никога е нещастен, но който пък непрекъснато се смее - е глупав. Както и твоите стихове са с огромен диапазон на чувствата и настроенията!
  • стихът носи твоята марка- АНГАР.

    но вече си ни разглезил,
    и от теб очакваме все да ни разсмиваш...

    може би затова пък ФИНАЛЪТ ти е разбиващо добър
    и неочакван!!!*
  • И трите да са винаги до теб!!!
  • О,не, огледай се!
    Надежда някъде се е покрила!
  • А майка им София, защо забравяш ти?
    Я бързо потърси я ! /пък после ми пиши.../
    ПОЗДРАВ от ПРИЯТЕЛ!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...