21 дек. 2011 г., 15:29
Любов нахалост...
1099
0
13
Живеем с теб на бавен оборот,
да бъдем "ние" вече е досада,
и все по стяга брачния хомот -
(раздялата е чакана награда)
И любовта ни като крехко цвете,
във грубите ни длани се прекърши.
Не стопихме със теб ледовете -
и е студ... (а огнивото свърши)
Тръгваш вече - и в своята слабост
аз преглъщам сълзите (по мъжки),
че обичах... а беше нахалост
и те имах, но само наужким.
© Валерия Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
ок, Ивайло, твое право е да мислиш така, но и аз като болшеството тук си позволявам понякога да публикувам просто откровения, а не изпипана поезия
-
може би най-слабото ти стихо досега, Валка. Поизбързала си с публикацията.
-
Прекрасно!
-
Ех, Валя...
Хубав стих! Но животът трябва да продължава въпреки всичко. -
...по мъжки!
Мъжко момиче и това се случва за жалост
и така се живее за радост! -
... и на мен ми се иска да е просто стих, но не е...
-
Хубав стих!
-
Дано е само стих, щото някакси ти е рано за такива разочарования...
-
Ех, Вал, толкова си права!
-
"Едва ли е наужким! Просто любовта понякога си отива!"
... е, сега - нали и рима трябва да има
Радвам се, че харесахте -
Все по - добра Валя
Много добър стих! -
Адмирации!!!Много ме радваш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
май докато е припалвал пясъците нещо се е опърлил...
Стихото си е много готино, Валенце, поздрави за което