21 дек. 2011 г., 15:29

Любов нахалост...

1.4K 0 13

Живеем с теб на бавен оборот,
да бъдем "ние" вече е досада,
и все по стяга брачния хомот -
(раздялата е чакана награда)

И любовта ни като крехко цвете,
във грубите ни длани се прекърши.
Не  стопихме със теб ледовете -
и е студ... (а огнивото свърши)

Тръгваш вече - и в своята слабост
аз преглъщам сълзите (по мъжки),
че обичах... а беше нахалост
и те имах, но само наужким.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха...Бонд нещо се е изказал неподготвен...
    май докато е припалвал пясъците нещо се е опърлил...
    Стихото си е много готино, Валенце, поздрави за което
  • ок, Ивайло, твое право е да мислиш така, но и аз като болшеството тук си позволявам понякога да публикувам просто откровения, а не изпипана поезия
  • може би най-слабото ти стихо досега, Валка. Поизбързала си с публикацията.
  • Прекрасно!
  • Ех, Валя...
    Хубав стих! Но животът трябва да продължава въпреки всичко.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...