Живеем с теб на бавен оборот,
да бъдем "ние" вече е досада,
и все по стяга брачния хомот -
(раздялата е чакана награда)
И любовта ни като крехко цвете,
във грубите ни длани се прекърши.
Не стопихме със теб ледовете -
и е студ... (а огнивото свърши)
Тръгваш вече - и в своята слабост
аз преглъщам сълзите (по мъжки),
че обичах... а беше нахалост
и те имах, но само наужким.