Любов позната-непозната
Дошла си ти нетърсена, неканена
в моя дом виновна и сама.
Дошла си ти, на моя праг застанала
като статуя, притихнала в ноща.
Вдигни глава, при мен кажи че идваш,
че търсиш прошка за отминалите дни.
С жест кимни ми просто, че ме виждаш,
с усмивката си ме дари.
Не се вини, не искам да те мразя.
За жалост много мила си ми ти
и вече съм простил, че ме наказа.
Да те чакам, чакам сам до старини.
Кажи:
защо си тук, когато имам,
дълбоки бръчки, нецелувана уста,
когато всяка нощ аз сам заспивам
с книгата прочетена в ръка?
Кажи постой, не искам да си тръгваш.
Да си спомним за отминалите дни
и нищо, че това e вече минало,
седни, постой ти, мила, разкажи.
Срещна ли по пътя безпорядък?
Налюби ли безбройните души?
Знам, целият живот бе твърде кратък,
но доживях при мене да се върнеш ти....
© Анелия Овчарова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Викинг,страшен си
)))
-
Написала си хубав стих!!!
Поздрави -
Напомни ми за моите родители. Майка ми цял живот го чакаше да се завърне... Завърна се след 36 години, изгонен от всичките си 3-4 съпруги, стар, никому ненужен. И тя го прие...
-
)) доволна съм,радвам се че ти харесва -
И това също е готино))))
-
Дани,нали знаеш че мн те обичам
-
Знам целия живот е кратък , но благодаря че срещнах теб ! Прекрасен човек си и прекрасни стихове)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
