Любов позната-непозната
Дошла си ти нетърсена, неканена
в моя дом виновна и сама.
Дошла си ти, на моя праг застанала
като статуя, притихнала в ноща.
Вдигни глава, при мен кажи че идваш,
че търсиш прошка за отминалите дни.
С жест кимни ми просто, че ме виждаш,
с усмивката си ме дари.
Не се вини, не искам да те мразя.
За жалост много мила си ми ти
и вече съм простил, че ме наказа.
Да те чакам, чакам сам до старини.
Кажи:
защо си тук, когато имам,
дълбоки бръчки, нецелувана уста,
когато всяка нощ аз сам заспивам
с книгата прочетена в ръка?
Кажи постой, не искам да си тръгваш.
Да си спомним за отминалите дни
и нищо, че това e вече минало,
седни, постой ти, мила, разкажи.
Срещна ли по пътя безпорядък?
Налюби ли безбройните души?
Знам, целият живот бе твърде кратък,
но доживях при мене да се върнеш ти....
© Анелия Овчарова All rights reserved.
)))
)) доволна съм,радвам се че ти харесва
