Anely (Анелия Овчарова)
19 73
20 feb 2007, 10:32

Любов позната-непозната 

  Poesía
1623 0 7

Дошла си ти нетърсена, неканена
в моя дом  виновна и сама.
Дошла си ти, на моя праг застанала
като статуя, притихнала в ноща.

Вдигни глава, при мен кажи че идваш,
че търсиш прошка за отминалите дни.
С жест кимни ми просто, че ме виждаш,
с усмивката си ме дари.

Не се вини, не искам да те мразя.
За жалост много мила си ми ти
и вече съм простил, че ме наказа.
Да те чакам, чакам сам до старини.

Кажи:
защо  си тук, когато имам,
дълбоки бръчки, нецелувана уста,
когато всяка нощ аз сам заспивам
с книгата прочетена в ръка?

Кажи постой, не искам да си тръгваш.
Да си спомним за  отминалите дни
и нищо, че това e вече минало,
седни, постой ти, мила, разкажи.

Срещна ли по пътя безпорядък?
Налюби ли безбройните души?
Знам, целият живот бе твърде кратък,
но доживях при мене да се върнеш ти....

© Анелия Овчарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??