Любов позната-непозната
Дошла си ти нетърсена, неканена
в моя дом виновна и сама.
Дошла си ти, на моя праг застанала
като статуя, притихнала в ноща.
Вдигни глава, при мен кажи че идваш,
че търсиш прошка за отминалите дни.
С жест кимни ми просто, че ме виждаш,
с усмивката си ме дари.
Не се вини, не искам да те мразя.
За жалост много мила си ми ти
и вече съм простил, че ме наказа.
Да те чакам, чакам сам до старини.
Кажи:
защо си тук, когато имам,
дълбоки бръчки, нецелувана уста,
когато всяка нощ аз сам заспивам
с книгата прочетена в ръка?
Кажи постой, не искам да си тръгваш.
Да си спомним за отминалите дни
и нищо, че това e вече минало,
седни, постой ти, мила, разкажи.
Срещна ли по пътя безпорядък?
Налюби ли безбройните души?
Знам, целият живот бе твърде кратък,
но доживях при мене да се върнеш ти....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Овчарова Всички права запазени
)))
)) доволна съм,радвам се че ти харесва
