Спомних си за тебе...
Нещо вътре в мен така ме заболя.
Спомен стар ли беше,
или несподелената любов
някак ме навя.
Все още помня твоята прегръдка.
Тъй топла, с чувства,
които никога не сподели.
И онзи ден последен,
който завинаги ни раздели.
Ти остана нещо много чисто.
Една любов несподелена.
Облечена във бяло непорочна булка.
Една любов предопределена.
© Теодора Иванова Все права защищены
Поздрави!