22.10.2014 г., 16:10  

Любов предопределена

1.6K 0 4

Спомних си за тебе... 

Нещо вътре в мен така ме заболя.

Спомен стар ли беше,  

или несподелената любов

някак ме навя.                                                                                                                                                                

Все още помня твоята прегръдка.

Тъй топла, с чувства,

които никога не сподели.

И онзи ден последен,

който завинаги ни раздели.                                                                                                                                            

Ти остана нещо много чисто.  

Една любов несподелена.

Облечена във бяло непорочна булка.

Една любов предопределена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...