Любов предопределена
Спомних си за тебе...
Нещо вътре в мен така ме заболя.
Спомен стар ли беше,
или несподелената любов
някак ме навя.
Все още помня твоята прегръдка.
Тъй топла, с чувства,
които никога не сподели.
И онзи ден последен,
който завинаги ни раздели.
Ти остана нещо много чисто.
Една любов несподелена.
Облечена във бяло непорочна булка.
Една любов предопределена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
