Спомних си за тебе...
Нещо вътре в мен така ме заболя.
Спомен стар ли беше,
или несподелената любов
някак ме навя.
Все още помня твоята прегръдка.
Тъй топла, с чувства,
които никога не сподели.
И онзи ден последен,
който завинаги ни раздели.
Ти остана нещо много чисто.
Една любов несподелена.
Облечена във бяло непорочна булка.
Една любов предопределена.
© Теодора Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
