Любов сезонна
Любов сезонна
Любов сезонна, любов различна,
изгаряща, бурна, но не безлична.
Любов лятна, любов морска,
между двама души, краткосрочна,
далеч от мълвата завистлива, хорска.
Ти и аз, на пясъка, до морето,
единствено ни гледаха чайките в небето.
Една среща с теб, среща случайна,
на плажа среща, малко необичайна.
Ти красива си с дълга, руса коса,
очите ти сини ме омагьосваха така.
Запали в мен огъня на Любовта,
една искра в очите ти, вълшебна.
Вървим боси по пясъка, хванати за ръка,
слънцето се скрива, оставя диря една.
По морето луната пътека очерта,
Гледахме залеза усмихнати и замечтано,
от любовта опиянени, замаяни.
Обещавахме си да сме заедно всякога.
Никога не казвай Никога! Моля те! Никога!
И редят се ден след ден, дни броени,
а ние тичаме, закачаме се, засмени.
Отминаха дните, почивката свърши, ами сега?
Морето тъжно ни изпращаше голяма вълна!
Вълна, която разпиля се по брега.
Отива си лятото. Дано остане Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
