13 мая 2017 г., 10:58

Любов сезонна 

  Поэзия » Любовная
419 1 7

                                                        Любов сезонна

 

Любов сезонна, любов различна,

изгаряща, бурна, но не безлична.

Любов лятна, любов морска,

между двама души, краткосрочна,

далеч от мълвата завистлива, хорска.

 

Ти и аз, на пясъка, до морето,

единствено ни гледаха чайките в небето.

Една среща с теб, среща случайна,

на плажа среща, малко необичайна.

Ти красива си с дълга, руса коса,

очите ти сини ме омагьосваха така.

Запали в мен огъня на Любовта,

една искра в очите ти, вълшебна.

Вървим боси по пясъка, хванати за ръка,

слънцето се скрива, оставя диря една.

По морето луната пътека очерта,

Гледахме залеза усмихнати и замечтано,

от любовта опиянени, замаяни.

Обещавахме си да сме заедно всякога.

Никога не казвай Никога! Моля те! Никога!

И редят се ден след ден, дни броени,

а ние тичаме, закачаме се, засмени.

Отминаха дните, почивката свърши, ами сега?

Морето тъжно ни изпращаше голяма вълна!

Вълна, която разпиля се по брега.

Отива си лятото. Дано остане Любовта!

 

 

 

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Браво, Валентин! Дано плажната среща на твоята любов остане между теб и любимата! Понякога тази любов е безкраен празник.Но..."Никога не казвай, никога!"Хареса ми тази сентенция, която си вмъкнал в творбата си.😍
  • Така като чета, мисля че любовта ще си остане! Поздрави, Вальо!
  • Благодаря!
  • Много е хубаво. Поздрави.
  • Благодаря ти Мариан.Важно е мнението ти за Стиховете ми!Ти също пишеш много хубаво!Успех и здраве!
  • Ще остане, Валентине! За такава любов явно сезони не съществуват! Поздрави!
Предложения
: ??:??