Любов сезонна
Любов сезонна
Любов сезонна, любов различна,
изгаряща, бурна, но не безлична.
Любов лятна, любов морска,
между двама души, краткосрочна,
далеч от мълвата завистлива, хорска.
Ти и аз, на пясъка, до морето,
единствено ни гледаха чайките в небето.
Една среща с теб, среща случайна,
на плажа среща, малко необичайна.
Ти красива си с дълга, руса коса,
очите ти сини ме омагьосваха така.
Запали в мен огъня на Любовта,
една искра в очите ти, вълшебна.
Вървим боси по пясъка, хванати за ръка,
слънцето се скрива, оставя диря една.
По морето луната пътека очерта,
Гледахме залеза усмихнати и замечтано,
от любовта опиянени, замаяни.
Обещавахме си да сме заедно всякога.
Никога не казвай Никога! Моля те! Никога!
И редят се ден след ден, дни броени,
а ние тичаме, закачаме се, засмени.
Отминаха дните, почивката свърши, ами сега?
Морето тъжно ни изпращаше голяма вълна!
Вълна, която разпиля се по брега.
Отива си лятото. Дано остане Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
