17 янв. 2008 г., 11:46

Любов си откраднах 

  Поэзия
588 0 14

Любов си откраднах.

Ще питате как?

Протегнах ръка и в тъмното взех си една.

Завих я с усмивка и нежно запях.

А тя ми отвърна със присмех,

който късно разбрах.

Лъжовна бе тя и скри си срама.

И обречена влезе в мойта душа.

Не мислех.

Не чувах.

А плачех от страст,

неизживян до сега... но грях.

Тя хлипаше също.

И мяташе себе си в транс.

А как се вклинихме,

съвсем не разбрах.

Сърцето подскачаше лудо.

Кръвта от стрели закипя.

Любовта се разхождаше властно

и крадеше от мен топлина.

Ридаех и с нежност се молих да спре.

А тя ме погледна и с кикот прие.

Какво ми остана от нея?

Ще питате пак.

Сърце съкрушено и сълзи на прах.

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??