Любов си откраднах
Любов си откраднах.
Ще питате как?
Протегнах ръка и в тъмното взех си една.
Завих я с усмивка и нежно запях.
А тя ми отвърна със присмех,
който късно разбрах.
Лъжовна бе тя и скри си срама.
И обречена влезе в мойта душа.
Не мислех.
Не чувах.
А плачех от страст,
неизживян до сега... но грях.
Тя хлипаше също.
И мяташе себе си в транс.
А как се вклинихме,
съвсем не разбрах.
Сърцето подскачаше лудо.
Кръвта от стрели закипя.
Любовта се разхождаше властно
и крадеше от мен топлина.
Ридаех и с нежност се молих да спре.
А тя ме погледна и с кикот прие.
Какво ми остана от нея?
Ще питате пак.
Сърце съкрушено и сълзи на прах.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
! поздрав!
