Любов си откраднах

Jan 17, 2008, 11:46 AM

Poetry

5.0 / 13

666 0 14

Любов си откраднах.
Ще питате как?
Протегнах ръка и в тъмното взех си една.
Завих я с усмивка и нежно запях.
А тя ми отвърна със присмех,
който късно разбрах.
Лъжовна бе тя и скри си срама.
И обречена влезе в мойта душа.
Не мислех.
Не чувах.
А плачех от страст,
неизживян до сега... но грях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
The beer is a better poet than me

poetry has rhythm, it has heart but only when the writer does his part emotions flow and emotions go...
***

I am free like the wind - just one of a kind. You should know that I am a crazy lady, do you mind? Y...
Ruinae

Ruins long ago left behind When first I saw them, they reminded me of the forgotten past. Deep in my...

More works »