4 сент. 2008 г., 22:11

Любов в синьо

2K 1 10
 

Аз съм твоето тихо море -

през мен смълчано пътуваш.

Моите ръце - гальовни вълни,

те прегръщат с най-ефирното синьо.

Имам устрем и страст. Нося сила.

Непонятно безкрайна. И с власт.

Море ли съм всъщност. Или жена -

най-непредсказуемата твоя стихия.

Недей очаква все да съм тиха и плаха.

Понякога, без повод безумствам и аз.

Плисвам вълна. От обич сторвам буря.

Надигам гърди с вой в късен час.

А после, утихвам почти като в сън.

И бризово те налюбвам.

Твоя отлив и прилив съм аз.

Любов в най-наситено синьо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...