4 сент. 2008 г., 22:11

Любов в синьо

2K 1 10
 

Аз съм твоето тихо море -

през мен смълчано пътуваш.

Моите ръце - гальовни вълни,

те прегръщат с най-ефирното синьо.

Имам устрем и страст. Нося сила.

Непонятно безкрайна. И с власт.

Море ли съм всъщност. Или жена -

най-непредсказуемата твоя стихия.

Недей очаква все да съм тиха и плаха.

Понякога, без повод безумствам и аз.

Плисвам вълна. От обич сторвам буря.

Надигам гърди с вой в късен час.

А после, утихвам почти като в сън.

И бризово те налюбвам.

Твоя отлив и прилив съм аз.

Любов в най-наситено синьо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...