Любов в синьо
Аз съм твоето тихо море -
през мен смълчано пътуваш.
Моите ръце - гальовни вълни,
те прегръщат с най-ефирното синьо.
Имам устрем и страст. Нося сила.
Непонятно безкрайна. И с власт.
Море ли съм всъщност. Или жена -
най-непредсказуемата твоя стихия.
Недей очаква все да съм тиха и плаха.
Понякога, без повод безумствам и аз.
Плисвам вълна. От обич сторвам буря.
Надигам гърди с вой в късен час.
А после, утихвам почти като в сън.
И бризово те налюбвам.
Твоя отлив и прилив съм аз.
Любов в най-наситено синьо.
© Здравка Бонева All rights reserved.
