Любов за бездомници

Поэзия

849 0 12

Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,

но днес се сбогувам с теб... някак насила,

като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.

Сплела в кок непринуден косите от свила

тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш,

че от сълзи ръждяса в задния двор на сърцето,

а се втурваш на куц крак - по хлапашки,

като малък гамен, необятното скрил във ръцете.

Върви си, Любов, в мен отдавна е пусто, самотно,

а сърцето ми крета като стар антикварен часовник,

разпилей си косите от свила свободно

и седни на по бира с някой бездомник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

doping (Петя Пеева)

Хубав е стихът, по-различен от обичайното.

2010-07-12T09:31:37+03:00
danda (Даниела)

за всички, които ме посетиха

2010-07-11T17:18:37+03:00
BG-bodil (Люсил)

Много ми е приятно сред редовете ти! Срещата с въображението ти ми доставя истинско удоволствие!

2010-07-11T12:15:30+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Хубаво е... !

2010-07-11T11:13:34+03:00
iliavalchev (Илия Вълчев)

Сравнението за антикварния часовник е много сполучливо ,и изобщо красиво е.

2010-07-11T10:50:19+03:00