danda (Даниела)
358 1120
Jul 10, 2010, 11:30 PM

Любов за бездомници 

  Poetry
703 0 12

 

 

    Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,

      но днес се сбогувам с теб... някак насила,

      като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.

      Сплела в кок непринуден косите от свила

      тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш,

      че от сълзи ръждяса в задния двор на сърцето,

      а се втурваш на куц крак - по хлапашки,

      като малък гамен, необятното скрил във ръцете.

      Върви си, Любов, в мен отдавна е пусто, самотно,

      а сърцето ми крета като стар антикварен часовник,

      разпилей си косите от свила свободно

      и седни на по бира с някой бездомник!

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав е стихът, по-различен от обичайното.
  • за всички, които ме посетиха
  • Много ми е приятно сред редовете ти! Срещата с въображението ти ми доставя истинско удоволствие!
  • Хубаво е... !
  • Сравнението за антикварния часовник е много сполучливо ,и изобщо красиво е.
  • Много хубав стих, Даниела!
    Както е писал Капитана, "не носи белезите на самото съвършенство", но е истинско и докосващо!
    Сайтът не е конкурс за съвършенна творба, а това което чувстваме, да изразим с думи, а ти си се изразила поетично и уникално!
  • Поздравления за силната творба, Даниела!
    Много ми хареса!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Прекрасно е!!!
    Трудно се сбогува със старата любов, и няма връщане!!!
    Сбогуването винаги е трудно!!!
  • Поздрав,Дани!Много изразително стихче!
  • Прекрасно е! Ставаш все по-добра!!! (6)
  • Дерзай, Даниела, тук има зловредители, които обичат да пишат оценки ей така. Стихотворението ти е хубаво. Поздрави
Random works
: ??:??