Любов за бездомници
Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш,
че от сълзи ръждяса в задния двор на сърцето,
а се втурваш на куц крак - по хлапашки,
като малък гамен, необятното скрил във ръцете.
Върви си, Любов, в мен отдавна е пусто, самотно,
а сърцето ми крета като стар антикварен часовник,
разпилей си косите от свила свободно
и седни на по бира с някой бездомник!
© Даниела All rights reserved.
за всички, които ме посетиха
