28 нояб. 2016 г., 23:31  

Любов, зова те...

1.4K 0 4

Любов, зова те...

 

Любов 

от сянката,

от раната, 

от болката.

 

Викам те 

от бездната

дълбока и черна

Викам те и те чакам.

 

Наричам те

като път към съдбата

като звезда в желанието

Наричам те в сънищата си.

 

Със гласа си, със тялото си,

които желаят целувките ти

със ръцете си, със душата си

шептя прегръдките ти, ласките...

 

Любов, чуй ме, знам, че ме чуваш...

Ела да ти попея тихо, тихо " Обичам те"...

Любов, делата ми чуй как те обичат...

Любов, усещам как ми подаваш ръка...

 

Любов, с всичко, което имам,

със всичко, което съм,

със цялата си сила, безкрайно

със сърцето и душата - наричам те любов.

 

Със жажда, със глад, със последен дъх,

с мъка, с плач, с усмивка, с радост...

със смърт и със живот, отново и отново

мечтая те, чувствам те, зова те, обичам те...

 

Между мрака, студа, бурите, светкавиците,

тогава когато светлината не се вижда още...

вятъра ще ме отведе към теб и теб към мен,

за да се подкрепим, да се стоплим, осветим...

 

Любов, любов ще ти се обадя

чуй внимателно моята песен

Възражението на тъмнината

се моли да се открие в яснота ни.

 

Кървави сълзи

зоват името ти

в деня и нощта

и те наричат любов.

 

Зова те във всяка звезда

във всяко пълнолуние и новолуние

зова те през зимата и лятото

зова те през есента и пролетта.

 

Ще ти се обадя като дете

тичащо по скалите

ще се обадя на обятията ти

на нежните ти и силни ръце...

 

Любов, любов ти се обадя

защото се бавиш много,

моля те край с войните вече,

нека имам малко спокойствие и мир

 

А, ако трябва да се борим,

нека борим се заедно, не поотделно

Ангел, с божествените си крила

издигни душа ми към небесата отново.

 

Вземи ме вече, вземе ме

в рая, умолявам те...

Вземи ми в теб, в дома ни.

Избави ме този ад...

 

Любов, любов, наричам те любов

Успокой риданието и болката

на едно сърце, това което ми взе,

което ми подари и което бие само за любов ти.

 

Любов, във всяка молитва, обичам те.

И зова те, както днес, така и вчера, утре...,

във всяка минута, във всяка секунда

Времето и разстоянията не съществуват, не!

 

Чувствам те във вечността

и след нея, всякога...

Обичам те, както мога 

и зова те, зова те любов!

 

Зова те във лъчите,

в усмивката,

в радостта...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...