28.11.2016 г., 23:31  

Любов, зова те...

1.4K 0 4

Любов, зова те...

 

Любов 

от сянката,

от раната, 

от болката.

 

Викам те 

от бездната

дълбока и черна

Викам те и те чакам.

 

Наричам те

като път към съдбата

като звезда в желанието

Наричам те в сънищата си.

 

Със гласа си, със тялото си,

които желаят целувките ти

със ръцете си, със душата си

шептя прегръдките ти, ласките...

 

Любов, чуй ме, знам, че ме чуваш...

Ела да ти попея тихо, тихо " Обичам те"...

Любов, делата ми чуй как те обичат...

Любов, усещам как ми подаваш ръка...

 

Любов, с всичко, което имам,

със всичко, което съм,

със цялата си сила, безкрайно

със сърцето и душата - наричам те любов.

 

Със жажда, със глад, със последен дъх,

с мъка, с плач, с усмивка, с радост...

със смърт и със живот, отново и отново

мечтая те, чувствам те, зова те, обичам те...

 

Между мрака, студа, бурите, светкавиците,

тогава когато светлината не се вижда още...

вятъра ще ме отведе към теб и теб към мен,

за да се подкрепим, да се стоплим, осветим...

 

Любов, любов ще ти се обадя

чуй внимателно моята песен

Възражението на тъмнината

се моли да се открие в яснота ни.

 

Кървави сълзи

зоват името ти

в деня и нощта

и те наричат любов.

 

Зова те във всяка звезда

във всяко пълнолуние и новолуние

зова те през зимата и лятото

зова те през есента и пролетта.

 

Ще ти се обадя като дете

тичащо по скалите

ще се обадя на обятията ти

на нежните ти и силни ръце...

 

Любов, любов ти се обадя

защото се бавиш много,

моля те край с войните вече,

нека имам малко спокойствие и мир

 

А, ако трябва да се борим,

нека борим се заедно, не поотделно

Ангел, с божествените си крила

издигни душа ми към небесата отново.

 

Вземи ме вече, вземе ме

в рая, умолявам те...

Вземи ми в теб, в дома ни.

Избави ме този ад...

 

Любов, любов, наричам те любов

Успокой риданието и болката

на едно сърце, това което ми взе,

което ми подари и което бие само за любов ти.

 

Любов, във всяка молитва, обичам те.

И зова те, както днес, така и вчера, утре...,

във всяка минута, във всяка секунда

Времето и разстоянията не съществуват, не!

 

Чувствам те във вечността

и след нея, всякога...

Обичам те, както мога 

и зова те, зова те любов!

 

Зова те във лъчите,

в усмивката,

в радостта...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...