13 июн. 2007 г., 17:59

ЛЮБОВЕН БЛЯН

812 0 2

Небето като морето е синьо в сърцето,

ни облак, ни полъх застрашава тоз рай,

тревата зелена ухае косена,

а аз за теб си мечтая, само за тебе, ти знай!

 

Слънцето усмихнато гали ме нежно

със своите топли и руси коси,

а птиците шепнат ми тихо, напевно:

И той за теб си мечтае, но далеч е, уви!

 

Ето там детелина четирилистна

ах, знам, това е знакът желан –

тя щастието ми предсказва,

щастие, родено от любовния блян!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...