Небето като морето е синьо в сърцето,
ни облак, ни полъх застрашава тоз рай,
тревата зелена ухае косена,
а аз за теб си мечтая, само за тебе, ти знай!
Слънцето усмихнато гали ме нежно
със своите топли и руси коси,
а птиците шепнат ми тихо, напевно:
И той за теб си мечтае, но далеч е, уви!
Ето там детелина четирилистна
ах, знам, това е знакът желан –
тя щастието ми предсказва,
щастие, родено от любовния блян!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
