Небето като морето е синьо в сърцето,
ни облак, ни полъх застрашава тоз рай,
тревата зелена ухае косена,
а аз за теб си мечтая, само за тебе, ти знай!
Слънцето усмихнато гали ме нежно
със своите топли и руси коси,
а птиците шепнат ми тихо, напевно:
И той за теб си мечтае, но далеч е, уви!
Ето там детелина четирилистна
ах, знам, това е знакът желан –
тя щастието ми предсказва,
щастие, родено от любовния блян!
© Марина Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
