Небето като морето е синьо в сърцето,
ни облак, ни полъх застрашава тоз рай,
тревата зелена ухае косена,
а аз за теб си мечтая, само за тебе, ти знай!
Слънцето усмихнато гали ме нежно
със своите топли и руси коси,
а птиците шепнат ми тихо, напевно:
И той за теб си мечтае, но далеч е, уви!
Ето там детелина четирилистна
ах, знам, това е знакът желан –
тя щастието ми предсказва,
щастие, родено от любовния блян!
© Марина Стоянова Всички права запазени