5 апр. 2013 г., 16:23
Във пролетната... бяла тишина
намерих ключ под гиздавата бука,
във длани скрих го... той ми зашептя -
ръждясвам от любов захвърлен тука!
Захвърлен ли... и можеш да говориш?
До сърцето ще те сложа, то пламти,
любовен ключ! Със тебе ще отворя
една... не две... а хиляди врати!
Към първата любов... летях,
ръжда нали не хваща, чупи катинари,
със спомени далечни заживях
и бляскаха в душата ми пожари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация