sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
Apr 5, 2013, 4:23 PM

Любовен ключ 

  Poetry » Love
1017 0 7

Във пролетната... бяла тишина

намерих ключ под гиздавата бука,

във длани скрих го... той ми зашептя - 

ръждясвам от любов захвърлен тука!


Захвърлен ли... и можеш да говориш?

До сърцето ще те сложа, то пламти,

любовен ключ! Със тебе ще отворя

една... не две... а хиляди врати!


Към първата любов... летях,

ръжда нали не хваща, чупи катинари,

със спомени далечни заживях

и бляскаха в душата ми пожари.


Ключът заяде, звъннах... и излезе мъж,

а тя зад него грееше... принцеса,

не ме видя, останал бях без дъх,

простете, казах... май сгреших адреса!


При втората с надежда се поспрях,

резето щракна... спусна се пердето

и там... в ключалката съзрях,

на други бе отдала си сърцето.


А после... третата, четвърта, пета

... любовите така и не открих,

ключът, застинал във ръцете,

бодеше като нож... коварно тих.


Не мигнах цяла нощ... презрях го,

проклинах го на всеки кръгъл час,

в душата си ровичках... и си спомних,

отдавна... някога... ключа бях хвърлил аз!



© Красимир Трифонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??