26 июл. 2024 г., 08:44

Любовен комфорт

581 1 6

И тъй, отново Любовта,

говори ми във кръвната ми група,

гласът ѝ пàри ми във зной плътта

със топлината на жената скъпа.

 

И скача ми сърцето за рекорд

при мислите за нея ежедневни –

обичам я и чувствам мил комфорт,

когато тя е гушната до мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 👍
  • Това не е редакция, а прочит във 2-ро лице
    Пушкин как е писал
    "Я помню чудное мгновение
    Когда переди мной явилась тIь.,."
    а не она -тя. Че дори и на дуел живота си заложил за любовния си комфорт! 😄
  • Да, Стойчо, съгласен.
    Ще я поздравя довечера, Виолета, мерси 😊
    Въпреки, че съм алергичен, към всяка редакция на моя творба, приемам тази с усмивка, защото си много мила тук, Пепи 😊
    Благодаря ви сърдечно, момичета ⚘️🌼⚘️
  • И тъй, отново Любовта,
    говори в кръвната ми група,
    гласът ти пàри в зной плътта
    със топлината на жената скъпа.

    И скача ми сърцето за рекорд
    при мислите за тебе ежедневно –
    обичам те и чувствам мил комфорт,
    когато ти си гушната във мене... ❤️

    Директно поднесено в истински пощенски плик и цвете,
    адресирано "До моя любовен комфорт", направо си е един малък Св.Валентин /романтика в действие/
    Поздравления!
  • Поздрави я
    И все така да те вдъхновява.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...