Любовен кръговрат

29 апр. 2005 г., 13:14

Поэзия

1197 0 0

Дори не ме погледна...
Не разбра колко лудо
те обичах,
как за теб живях.
Как падах в прашната земя,
защото прекърши
ангелските ми крила.
И как се възвишавах,
съживена
от надеждата една.
Не търся обяснение.
Истината е една-
ти имаш дяволска душа.
Душа лишена от обич.
Душа-робиня на злото.
Тук си за да нараняваш
невинните сърца.
Във вените ти вместо кръв
тече отрова.
В сърцето ти е цяла Антрактида,
студено е и няма завет там,
а в погледа така безличен,
е Ада вместо божи храм.
Отчаяна се лутам
в моя малък свят-
Тартар тука на Земята.
Моят свят, във който
принца беше само ти,
но постави във окови любовта ми.
А душата цяла
изгаря върху твойта длан.
Усмивката ми вече се стопи,
викът изгуби се в безкрая...
и няма щастие за мен.
Щом далеч си няма го и Рая.
Потънала въъв самота
гасне моята душа...

Не! Няма да заплача...
Дори и да боли,
не не търси сълзи вече
в моите очи.
Няма пак да страдам.
Просто забрави...Някой друг ме чака...
Тръгвай си...Късно е...
Не ме моли!!!

Любовен кръговрат

Свързани произведения

Комментарии

Предложения