Дори не ме погледна... Не разбра колко лудо те обичах, как за теб живях. Как падах в прашната земя, защото прекърши ангелските ми крила. И как се възвишавах, съживена от надеждата една. Не търся обяснение. Истината е една- ти имаш дяволска душа. Душа лишена от обич. Душа-робиня на злото. Тук си за да нараняваш невинните сърца. Във вените ти вместо кръв тече отрова. В сърцето ти е цяла Антрактида, студено е и няма завет там, а в погледа така безличен, е Ада вместо божи храм. Отчаяна се лутам в моя малък свят- Тартар тука на Земята. Моят свят, във който принца беше само ти, но постави във окови любовта ми. А душата цяла изгаря върху твойта длан. Усмивката ми вече се стопи, викът изгуби се в безкрая... и няма щастие за мен. Щом далеч си няма го и Рая. Потънала въъв самота гасне моята душа...
Не! Няма да заплача... Дори и да боли, не не търси сълзи вече в моите очи. Няма пак да страдам. Просто забрави...Някой друг ме чака... Тръгвай си...Късно е... Не ме моли!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.