23 авг. 2007 г., 11:50

ЛЮБОВЕН ОПИАТ 

  Поэзия
936 0 27
 

Очите ти не виждат по-далече

от моите бездънни езера...

удавник от любов се чувстваш вече,

прогони всяка нишка самота...

Потъна в дълбините ми горещи

и хранеше се с моята любов,

изгуби се в ръцете мои, вещи...

"магьосница" шептеше с дивен зов

Изплетох нежна мрежа аз от страсти,

вклиних дълбоко в тебе радостта,

от ласките ми огнено-контрастни,

рисуващи стихийна красота...

И чувствено пробуждах сетивата,

разтварях се до крайност вътре в теб...

изпивах с жажда луда опиата

от устните... мълвящи нов куплет

Възпяваше искрите във душата

със думи, непознати за слуха...

събуди трепет нов във тишината,

жарава лумна в нежната снага.

И клепки, натежали от нега...

припърхват нежно диви пеперуди,

по-бели, живи... даже от снега,

искрят... със блясък изумруди.

В очите вдъхна огнена стрела,

летяща точно право към сърцето,

изстреляна от твойта тетива...

да дири брод към мен в небето...

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??